Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2008 18:43 - Основни акценти на политиката на ЕС в областта на информационното общество и медиите. Приоритети на българската политика в областта на информационното общество
Автор: mimibakalova Категория: Други   
Прочетен: 1396 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.11.2008 15:14


Основните акценти в политиката на Европейския съюз по отношение на информационното общество са свързани с Интернет, неговото законно/не съдържание; защитата на личните данни и интелектуалната собственост, в частност-авторските права; създадените домейни; развитието на електронната търговия, електронното правителство и други. Политиката на Европейския съюз в областта на информационното общество и медиите е детерминирана от актуални и изчерпателно аргументирани планове за развитие на информационното общество; от разнообразни регулаторни механизми за прилагането на едноименните планове.


Така например възможните акценти могат да бъдат потърсени в създадения деветдесетте години на миналия век  Доклад Бангеман (по името на Мартин Бангеман-член на Европейската комисия). Въз основа на този доклад е изготвен подробен план за действие (Европейски път към информационното общество). Четирите приоритета, заложени в този план са:
1) Усъвършенстване на бизнес средата и развитие на телекомуникациите;
2) Въвеждане на информационните технологии в образованието;
3) Развитие на приложенията, касаещи заетостта, социалните дейности и други;
4) Координация и сътрудничество в глобален аспект.


Като по-значим акт, съдържащ важни моменти в областта на информационното общество и медиите, може да бъде посочена и т.нар. Лисабонска стратегия, приета от Европейския съвет през 2000г. в Лисабон. Преследваната от тази стратегия цел може да се обозначи като стремеж към превръщане на икономиката на страните от Европейския съюз в най-динамичната и конкурентноспособна такава. Изведените приоритети са:
1)Създаване на общоевропейско изследователско пространство, т.е. развитие на науката и изследванията;
2) Насърчаване на конкурентноспособността чрез технологични иновации; 3) Развитие на образованието.
Ревизираната Лисабонска стратегия през 2005г. по време на пролетната сесия на Съвета на ЕС залага на:
1) Ново партньорство за растеж и заетост;
2) Изграждане на приобщаващо Информационно общество;
3)Широко използване на ИКТ в публичните услуги, МСП и домакинствата.

Първата инициатива като следствие от ревизираната Лисабонска стратегия е предприета на 01 юни 2005г. Това е т.нар. План i2010: “Европейско Информационно общество за растеж и заетост”.  В случая се залага на развитието на единно общоевропейско пространство; комбиниране на регулаторни механизми и насърчаването на общоевропейски научни изследвания в интерес на растежа и заетостта в Европа.

С действията си и съобразявайки се с постановките в споменатите стратегии, ефективният регулаторен орган би трябвало да наблегне на различните акценти като:
- работи за универсален достъп до услугите, установявайки насърчаващи условия за лицензиране и ефективно свързване на мрежите;
- поощрява конкуренцията с цел високо качество и разнообразие на ИТ услугите и продуктите на приемливи цени;
-създава среда, еднакво благоприятна, както за местните ИТ предприемачи, така и за външни инвеститори, която защитава интересите на обществото;
- се грижи  за интересите на потребителите на ИТ продукти и услуги.

Приоритети на българската политика в областта на информационното общество и медиите до 2010г.

Като най-важен приоритет и перспектива според мен се налага развитието на ИКТ инфраструктурата за широк обществен достъп до електронни услуги.


Интернет се утвърждава като едно от най-значимите постижения на нашето време. Не само на национално и европейско, но и на световно ниво, информацията в Интернет допринася за обогатяване образователното равнище на населението; задълбочено аргументиране на изследванията в различни научни области и всестранен напредък на обществата като цяло. Интернет се явява значим сектор на икономиката, доколкото софтуерът и телекомуникационните мрежи се усъвършенстват с всеки изминал ден.
В подкрепа на изказаното твърдение и  необходимостта от повсеместно създаване на широколентови връзки може да бъде приведено едно от решенията на Европейската комисия срещу Deutsche Telekom AG, нотифицирано под номер C(2003) 1536, и датиращо от  21 май 2003г.,  във връзка с член 82 от Договора за създаване на Европейската общност.
Това  решение касае нелоялното ценообразуване в противоречие с член 82 от Договора за създаване на Европейската общност.  Въпросните цени са представени на конкуренти и крайни потребители от
Deutsche Telekom AG за достъп до нейните местни мрежи. Комисията взима предвид жалбите на различни телекомуникационни компании, подали сигнал до съответния регулаторен орган. В резултат на това и с оглед повсеместното функциониране и достъп до широколентови връзки, при условията на лоялна конкуренция, делото е решено е полза на ищците, а монополът на Deutsche Telekom AG -ограничен.


Като следващ приоритет на българската политика в областта на информационното общество и медиите до 2010г. може да бъде изведено гарантирането на висока сигурност на информацията и по-точно-обезпечаване защитата на авторските права.
Технологичните новости, които в най-голяма степен поставят предизвикателство пред действащата система на авторското право, могат да бъдат сведени до възможностите да се предава информация, включително произведения и други обекти, закриляни от авторското и сродни на него права, под цифрова (дигитална) форма чрез виртуалната глобална мрежа. В тази връзка е подетата от харвардския професор Лоурънс Лесиг инициатива за разгръщане на движение от автори, които предоставят по електронен път т.нар. Creative Common Licenses. Тези лицензии могат да приемат няколко форми:
А) когато се разрешава използване (включително и преработка) на различни произведения, върху които един лицензодател има авторски права;
Б)  когато се разрешава използване на произведенията, но не и  преработка и т.н.


Като трети приоритет на българската политика в областта на информационното общество и медиите  в близките две години може да се изведе бързото и пълно внедряване на регулаторната рамка на ЕС в областта на електронните съобщения, електронната търговия, електронното правителство и други.


Успешното усвояване на нормативната база на Европейския съюз в тази област е сигурна гаранция за прозрачност, премахване на корупционните практики и хармонизация на българското и наднационалното законодателство на Общността.

Към този момент източниците на информация в България за състоянието на инфраструктурата на информационните и комуникационните технологии  и разпространението на Интернет и електронните услуги в българското общество са твърде малко. Наличието на достоверна информация за реалното състояние и нивото на развитие на ИКТ в различните сектори на българското общество е от решаващо значение, за да се идентифицират основните пречки пред по-бързото навлизане на тези технологии и създаването на условия за тяхното развитие.

 

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mimibakalova
Категория: Други
Прочетен: 8416
Постинги: 3
Коментари: 0
Гласове: 28
Архив